post

Ремонт на покрива – Временните кръпки не са решение!

Българинът не иска да плаща повече от 1000-2000 лв. за ремонт на покрива, това показаха резултатите от проведената кампания „Ремонтирай с Брамак”. Целта на кампанията бе да накара хората да се заинтересуват и замислят за състоянието на сградите, в които живеят и да се възползват от възможността за изгодна подмяна на стария покрив.

„По време на кампанията се получиха стотици обаждания от граждани. Повечето от тях нямат реална представа за пазара на строителни материали и услуги. Хората искат ремонтът да им излезе без пари, но това е невъзможно. Склонни са да дадат за ремонт не повече от 1000, максимум 2000 лева, за да подменят течащия покрив”, каза Елеонора Маркова Маркетинг Мениджър в Брамак Покривни системи.
„Обратната връзка от обажданията на хората показа, че те предпочитат да се работи на парче. Българинът има непрактично мислене и предпочита краткосрочно да си спести разходите. Това обаче в повечето случаи излиза доста по-скъпо в дългосрочен аспект.

Ремонтирането на покриви се оказва като ремонтирането на улиците. Дупката се запълва с некачествен материал и не след дълго същият проблем е отново на лице, само че този път съпътстван с още дупки и течове. Временните кръпки не са решение” – допълни Елеонора Маркова.

„Сигурно всички са забелязали, че в повечето големи градове и особено в столицата, масово се санират фасадите на сградите. Вдигат се скелета, закриват се с предпазни мрежи, обновяват се фасадите, а покривите не се пипат, въпреки че с просто око се вижда, че плачат за ремонт. Така градовете ни се изпълват със сгради, приличащи на възрастни дами, пременени с „дрехи” от 2009 година, а на главите с „капели” – оръфани и разкривени – от петдесетте или шестдесетте години на миналия век. Не знам защо е така, но знам, че когато се ремонтира една сграда, се започва от покрива – първо той се прави, а после всичко друго. Разумно е, в този смисъл, когато се вдига скеле, за да се работи по фасадата, то да се използва и да се направи ремонт на покрива, който е ПЕТАТА ФАСАДА на една сграда”.

Според експертите хората често не си дават напълно сметка какви биха били загубите от една елементарна пролука на покрива. „Всеобщо разпространено е мнението, че старите керемиди са изключително здрави и че щом са стояли 50 или 100 години на някой покрив, ще стоят поне още толкова, а това не е вярно. Керемидата, като всяко подобно изделие има някакъв ресурс от време /най-вече брой цикли замръзване-размръзване/ за използване. При старите керемиди този ресурс е изчерпан поне 80-90%, а и аз не съм видял никъде по магазините да се продават от тези безценни и „изключително устойчиви” керемиди. Така, че старите керемиди трябва се изхвърлят или рециклират. Старите покриви от 50-те и 60-те години чак до 70-те са с дъсчена обшивка от дъски с кора /капаци/ и керамични керемиди, най-често „марсилски”, положени на кал. Това са преобладаващата част от покривите в българските градове и села. Много от тях са „претрисани”, ще рече пренаредени са керемидите, като е изхвърлена калта, защото на нея керемидите се свличат и разместват с годините. Много често тази грешна операция е правена от случайни бригади и е с доста лошо качество. Това води до проблеми с качеството и неточности в монтажа, което пък от друга страна не дава гаранция за нареждането.” – сподели опита си г-н Владимир Ставрев, който се занимава професионално с изграждане и саниране на скатни покриви.

Източник: www.jilishta.com